ЗА ТЕБ
За теб дори и вятъра студен бих с трепет уловил
и в шепите ти от сърце за теб бих го смирил.
Но пусни го, вятърът тъй мощен има нужда свободен да вилнее,
а вместо него, аз в ръцете твои ще оставя любовта си силна там да тлее.
За теб звездите от небето със желание аз бих свалил
и на теб с поклон аз бих тогава сам ги подарил.
Но нека тез звезди небосклона син на украсяват,
защото в пъти повече от тях очите ти пленителни мене завладяват.
За теб аз слънцето във моите ръце бих ти донесъл
и него с благодарност и любов аз бих на теб поднесъл.
За да го научиш как твоята усмивка прави светъл моя ден!
И как в сърцето ми ти грееш като слънце озарена.
© Андриан Георгиев Все права защищены