May 24, 2011, 11:03 AM

За теб

  Poetry » Love
1K 0 1


ЗА ТЕБ


За теб дори и вятъра студен бих с трепет уловил
и в шепите ти от сърце за теб бих го смирил.
Но пусни го, вятърът тъй мощен има нужда свободен да вилнее,
а вместо него, аз в ръцете твои ще оставя любовта си силна там да тлее.

За теб звездите от небето със желание аз бих свалил
и на теб с поклон аз бих тогава сам ги подарил.
Но нека тез звезди небосклона син на украсяват,
защото в пъти повече от тях очите ти пленителни мене завладяват.

За теб аз слънцето във моите ръце бих ти донесъл
и него с благодарност и любов аз бих на теб поднесъл.
За да го научиш как твоята усмивка прави светъл моя ден!
И как в сърцето ми ти грееш като слънце озарена.

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андриан Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...