За теб
Преди
нощта ми беше пръв приятел.
Скриваше ме винаги от хорските очи.
Помолех ли я, ставаше ми настоятел
и съвети даваше ми все добри.
Когато
те видя, ми стана неприятел
заради твоите божествени черти.
Потопи те в почернелите обятия
и сега душата ми неистово тъжи.
Тогава
за теб пресякох Вселенските селения.
Вървях по студените скалисти брегове.
От рани се изрониха нозете ми,
за да те отнема от мрачните и грехове.
Сега
в миг на блажено вцепенение,
понесло ме на белоснежни криле,
отдавам цялото си вдъхновение
словата ми да са невиждано
за теб творение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Малинов Всички права запазени
!!!!!!!!!!