За теб
Преди
нощта ми беше пръв приятел.
Скриваше ме винаги от хорските очи.
Помолех ли я, ставаше ми настоятел
и съвети даваше ми все добри.
Когато
те видя, ми стана неприятел
заради твоите божествени черти.
Потопи те в почернелите обятия
и сега душата ми неистово тъжи.
Тогава
за теб пресякох Вселенските селения.
Вървях по студените скалисти брегове.
От рани се изрониха нозете ми,
за да те отнема от мрачните и грехове.
Сега
в миг на блажено вцепенение,
понесло ме на белоснежни криле,
отдавам цялото си вдъхновение
словата ми да са невиждано
за теб творение.
© Йордан Малинов All rights reserved.
!!!!!!!!!!