ender9631 (Йордан Малинов)
85 65
Jul 2, 2013, 3:15 PM

За теб 

  Poetry » Phylosophy
703 0 4

Преди

нощта ми беше пръв приятел.

Скриваше ме винаги от хорските очи.

Помолех ли я, ставаше ми настоятел

и съвети даваше ми все добри.

Когато

те видя, ми стана неприятел

заради твоите божествени черти.

Потопи те в почернелите обятия

и сега душата ми неистово тъжи.

Тогава

за теб пресякох Вселенските селения.

Вървях по студените скалисти брегове.

От рани се изрониха нозете ми,

за да те отнема от мрачните и грехове.

Сега

в миг на блажено вцепенение,

понесло ме на белоснежни криле,

отдавам цялото си вдъхновение

словата ми да са невиждано

за теб творение.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??