За теб

Седя и пиша пак за теб,

до мене няма те, но аз ще те измисля.

И толкова красиво е, когато си до мен.

Мираж ли бе, или, нека си помисля.

В съня ми ти дойде, а после на каляска бяла, в моя ден.

Привидно бях щастлив за малко, а после, че това лъжа е убеден.

А ти бе тъй красива, тъй прекрасна, с очите сини, като океан.

Помислих си аз, дали от съдбата или от боговете бях избран.

Жадувах да те имам пак, в ръцете свои.

Копнеех да те имам всеки миг.

А не безцелно да се скитам, и да страдам, като мъченик.

Те прави са! Любовта е най-красивата измама,

 вълшебство изживяно с много страст.

Със влюбено сърце, човекът е всесилен

и няма властваща над него власт.

За тебе пиша. Да! Кажи им ти коя си.

Аз зная. Ти знаеш. Те не са те виждали дори.

И нека никога сълзите ти не капят,

на щастлива ти се престори.

Аз пак ще те обичам, малко или много.

Мираж или реалност, аз ще бъда там.

Самотните ми дни се нижат,

и ето - имам вече цял гердан.

Надявам се разбра коя си? Ако ли не, отново ще те призова.

Нека всички се любуват на слънчевия залез,

за мен остава изгрева.

Тогава ще те имам аз отново.

Красива, измислена, със теб ще сме обратното на самота.

И някак думите не ще са празни, а те ще имат пълнота.

Ти по-красива си от тишината. Създание по-сластно от деня.

Не се учудвай, ако някой те погледне и нищо не ти каже -

той просто онемя!

Добре сега! Да спра за теб да мисля.

В живота “всеки”  търси си вертеп.

Надявам се сега да си щастлива?

Помни, че някой някъде си мисли пак за теб!