27.08.2010 г., 22:55

За теб

1.3K 0 10

Ако сбера всички дни,
всички двайсет и четири часа раздяла,
всички минути безкрайност,
когато си в другия край на света ми
и когато те нямам,
толкова много те нямам,
че от нишките вечност без теб,
свили в грубо кълбо самотата,
си направя две ризи,
не бих ти дала едната.

Но ако сбера
всички късчета обич,
във нас неизгубени,
всички двайсет и четири часа безкрайност,
в които те имам
и толкова много те имам,
че от нишките вечност със теб
си направя две ризи
с копривена нежност изплетени,
не бих ти дала само едната.
Дарила бих те и с двете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ужасно ми хареса!

    но имам една синтактична идея, което, разбира се, е лична работа:

    В първата строфа:
    "си направя две ризи,
    не бих ти дала едната."

    да замениш запетайката с тире.

    В антитезата:

    "с копривена нежност изплетени,
    не бих ти дала само едната.
    Дарила бих те и с двете."

    пак с тире, а последният стих да е резултатно следствие /тоест двете точици/


    "...си направя две ризи -
    не бих ти дала едната."

    "...с копривена нежност изплетени -
    не бих ти дала само едната:
    дарила бих те и с двете."
  • Много ми хареса!
  • Любов е! Кой не би я приел, тъкмо такава?!
    Чудесно е! Благодаря!
  • Ехей, Хрис, пак направихте празникът в Откровения - пълен...Обичам тези мъниста от думи, които разпиляваш по белия лист, утолили жадните ми по съвършенството очи. Поздравления, Поете. Ив
  • И когато те нямам,
    и когато те имам,
    с нишки нежност изпридам
    твоето име...
    твоето име...

    !!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...