27 ago 2010, 22:55

За теб

1.3K 0 10

Ако сбера всички дни,
всички двайсет и четири часа раздяла,
всички минути безкрайност,
когато си в другия край на света ми
и когато те нямам,
толкова много те нямам,
че от нишките вечност без теб,
свили в грубо кълбо самотата,
си направя две ризи,
не бих ти дала едната.

Но ако сбера
всички късчета обич,
във нас неизгубени,
всички двайсет и четири часа безкрайност,
в които те имам
и толкова много те имам,
че от нишките вечност със теб
си направя две ризи
с копривена нежност изплетени,
не бих ти дала само едната.
Дарила бих те и с двете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ужасно ми хареса!

    но имам една синтактична идея, което, разбира се, е лична работа:

    В първата строфа:
    "си направя две ризи,
    не бих ти дала едната."

    да замениш запетайката с тире.

    В антитезата:

    "с копривена нежност изплетени,
    не бих ти дала само едната.
    Дарила бих те и с двете."

    пак с тире, а последният стих да е резултатно следствие /тоест двете точици/


    "...си направя две ризи -
    не бих ти дала едната."

    "...с копривена нежност изплетени -
    не бих ти дала само едната:
    дарила бих те и с двете."
  • Много ми хареса!
  • Любов е! Кой не би я приел, тъкмо такава?!
    Чудесно е! Благодаря!
  • Ехей, Хрис, пак направихте празникът в Откровения - пълен...Обичам тези мъниста от думи, които разпиляваш по белия лист, утолили жадните ми по съвършенството очи. Поздравления, Поете. Ив
  • И когато те нямам,
    и когато те имам,
    с нишки нежност изпридам
    твоето име...
    твоето име...

    !!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...