Aug 27, 2010, 10:55 PM

За теб

  Poetry » Love
1.3K 0 10

Ако сбера всички дни,
всички двайсет и четири часа раздяла,
всички минути безкрайност,
когато си в другия край на света ми
и когато те нямам,
толкова много те нямам,
че от нишките вечност без теб,
свили в грубо кълбо самотата,
си направя две ризи,
не бих ти дала едната.

Но ако сбера
всички късчета обич,
във нас неизгубени,
всички двайсет и четири часа безкрайност,
в които те имам
и толкова много те имам,
че от нишките вечност със теб
си направя две ризи
с копривена нежност изплетени,
не бих ти дала само едната.
Дарила бих те и с двете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments

Comments

  • ужасно ми хареса!

    но имам една синтактична идея, което, разбира се, е лична работа:

    В първата строфа:
    "си направя две ризи,
    не бих ти дала едната."

    да замениш запетайката с тире.

    В антитезата:

    "с копривена нежност изплетени,
    не бих ти дала само едната.
    Дарила бих те и с двете."

    пак с тире, а последният стих да е резултатно следствие /тоест двете точици/


    "...си направя две ризи -
    не бих ти дала едната."

    "...с копривена нежност изплетени -
    не бих ти дала само едната:
    дарила бих те и с двете."
  • Много ми хареса!
  • Любов е! Кой не би я приел, тъкмо такава?!
    Чудесно е! Благодаря!
  • Ехей, Хрис, пак направихте празникът в Откровения - пълен...Обичам тези мъниста от думи, които разпиляваш по белия лист, утолили жадните ми по съвършенството очи. Поздравления, Поете. Ив
  • И когато те нямам,
    и когато те имам,
    с нишки нежност изпридам
    твоето име...
    твоето име...

    !!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...