31.10.2012 г., 12:12

За теб

772 0 0

За теб

 

Как се дъхът се затаява, как светът бавно се върти,

как съзнанието замъглява, щом пред мен се усмихваш ти,

как краката подкосява като след тежка жътва през деня,

как пеперуди заиграват, вътре в мен пърхат с крила

 

и в очите греят весели искрици, светят жарко в нощната тъма,

блестят те като свещици, осветяват пътя към твоята душа,

тъй тихо ти нашепвам и тая аз надежда една,

и докосвам те нежно, потрепвам, нека остана в твоята душа,

 

отваряш устни, но не за думи, не за мълва,

отваряш устни, ти даряваш ми целувка една,

в миг прекрасен, дълбок и чист времето спря, но не шега,

в миг прекрасен, дълбок, щастлив любов красива две сърца събра.

 

Димитър Димитров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дмитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...