31 окт. 2012 г., 12:12

За теб

769 0 0

За теб

 

Как се дъхът се затаява, как светът бавно се върти,

как съзнанието замъглява, щом пред мен се усмихваш ти,

как краката подкосява като след тежка жътва през деня,

как пеперуди заиграват, вътре в мен пърхат с крила

 

и в очите греят весели искрици, светят жарко в нощната тъма,

блестят те като свещици, осветяват пътя към твоята душа,

тъй тихо ти нашепвам и тая аз надежда една,

и докосвам те нежно, потрепвам, нека остана в твоята душа,

 

отваряш устни, но не за думи, не за мълва,

отваряш устни, ти даряваш ми целувка една,

в миг прекрасен, дълбок и чист времето спря, но не шега,

в миг прекрасен, дълбок, щастлив любов красива две сърца събра.

 

Димитър Димитров

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Дмитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...