За теб мечтаех, но не знаех,
че идваш тъй непредвидимо -
като море, прегърнало брега
под майско слънце натежало.
За теб разказах на сърцето си
да се събуди за любов -
като покров усетило дъха ти,
повярвало, че пак ще се роди.
За теб чух от небето
в ден съдбовен и притихнал,
очакван, нежен, продължителен, красив...
разтворил любовта, стопила самотата.
За теб се моля във астрала -
в свобода да къпеш своята душа,
разпознал си себе си в мен сега
и аз познах се в твоя свят.
За теб говоря с мислите си,
с душата си, с Бога...
© Jana Light Всички права запазени