Отворих прозорците в нощта,
за да влиза луната тишина.
Стоя и чакам,
потъвам в красота.
Мечтая да си до мен, да ме
топлиш, докато заспя.
Година мина,
ето, че дойде и тази зима.
Любовта ми към теб
не се е променила,
просто времето я прави
по-заздравима.
Не зная дали ще се
събудя
някога до тебе,
дали в очите ти
сини ще се давя до забрава,
или
във самотата пак ще заспа.
Не зная дали има бъдеще,
да сме двама,
или
в илюзия и в самота ще се превърне любовта?
Но зная, че те има,
че си ти
едничък на света.
И ще те има,
докато я има любовта!
Зная, сърцето ти ме успокоява
и ме кара да сияя.
Сърцето ти
издига ме като ангел в небесата.
Обичам те,
това накрая ще те кажа,
ти за мен си всичко -
огън, въздух и вода,
за мен ти си всичко в любовта!!
© Калина Филипова Всички права запазени