22.10.2005 г., 23:36

За теб

1.1K 0 1

         Вятъра ще изпратя – ласкав и тих

         да те помилва нежно по косата.

         Ще го помоля да отнесе и този стих,

         обшит за тебе в пурпурна позлата.

 

         Ще накарам звезди сияйни да греят

         единствено за теб и за никой друг,

         а птици волни сладко да ти пеят

         с прекрасни трели и вълшебен звук.

         ..........................................................

         Какво ли не съм готов да сторя аз за теб?

         За теб единствено живея в света свиреп!

        

18.10.2005 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...