И снежен човек си,
появяващ се през летни дни като мираж,
невидим и ухаещ на зима,
неразтопим от спъналото се в небето слънце.
Ти си и хвърчилото цветно,
което обичам да гледам как лети в небесата,
безценен подарък е то,
даде ми го минувач, живеещ в гора от усмивки.
И готикът, рисуващ без дори равна на едно едничко дихание почивка
скрит... без свещ работещ дори,
зад мрачна завеса...
обсебен от новата своя картина. ...