За теб, Българийо, се моля
Българийо, за тебе плача, майко!
Че твоята плът я разкъсаха хиени.
Подивели, идвайки от запад,
с души бездънни и сърца студени.
Децата ти прокудиха далече.
Останалите ослепиха.
И като лешояди,
тялото ти обезкостиха.
И моля се на Бога, сълзите ми да види!
И болката на всички.
Страданието на стари хора
и носталгията на отлетелите ни птички.
И лъвове той да ни прати,
да изчистят всичко мръсно.
И въздух да поемат хората,
докато все още не е късно!
И таз земя ще я пребъде!
Герои тя ще ражда!
Защото семето покълнало ще е наследство
от патриотичната ни жажда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Иванова Всички права запазени
