Събуди ме, от транса летаргичен –

от танца на безплодните мечти,

спаси ме, от живота ми двоичен,

разкъсван от тегоби и лъжи.

Изминах път трънлив, за да те търся –

на вятъра пилеех млади дни...

Течеше времето ми,

някак, без да бърза,

“крилете” връзваше ми

и с окови ме души.

Любови мачкаха ме

с проза мимолетна –

изцеждаха ме

себеично,

без финес...

С ирония,

съдбата неприветна,

ме люшкаше

ту в утре –

ту във днес.

Вървях в килия тясна,

без посока –

броях си стъпките

и слушах в тишина,

но, вместо твоя глас,

решетката висока

в прозорчето процеждаше

мъгла.

Едва ли някога

по пътя си съм мислил,

че ти, ще бъдеш

точно Тя...

Чета те с трепет –

току що разлистил,

на първа страница от теб

и любовта.

Не мигвам в нощите звънливи,

от надежди –

протягам се

и в тъмното с ръка,

рисувам устните ти,

писаните вежди,

лицето ти,

очите ти,

плътта.

Целувам те

с желание и жажда.

Целувам те,

ефирна –

всеки миг,

че твоето присъствие подслажда,

но и горчи

в сподавен,

и разтърсващ

вик.

Ехидната орисница –

съдбата,

отново ме загърбва

в своя друм...

Надменно ни разделя

и отплата,

ми търси –

по-свирепа от куршум.

Обичам те!

Копнея те

и в треска,

изгарям всеки ден

по теб!

Живеех в своя Ад

до вчера,

ала днеска –

изпепелен от тебе,

се превръщам

в дреб.

Бленувам да си моя Пенелопа,

за да ме любиш, както Одисей,

да бъда сатира, омаял Антиопа

и Зевс да бъда – после Епопей...

Изнизват се в минути часовете,

а дните следват ги, пълзейки подир тях...

Какво са въздуха,  небето, цветовете,

когато нямам твоя влюбен смях?

Чернее ми светът, чак до премала,

ала утеха мъничка мъжди –

макар, че дълга чака ни раздяла,

аз зная, че обичаш ме и ти.

Аз зная, но това ме съкрушава,

че пустото отново със зъби,

ще ми се зъби, гложди и задява,

защото няма те – да го пропъдиш ти.

Мъдрувах с мъдрите и смеех се с глупака,

хитрувах с хитрите – споделях хитрини...

Сега пък с тъжните, ще затъгувам в пряка,

тъга, по твоите обичащи очи.

Терзание ми е, да съм без тебе –

да те загубя, както нежен звън

се разпилява в хребетите нейде,

докоснал ехото на буреносен гръм.

Една си ми – усмихната и пряма,

красива, млада, горда и добра.

Любов си ми – чаровна и засмяна

и моята най-искана жена!