за теб, където и да си
Годините минават неусетно, като миг,
а споменът за тебе е вече само стих.
Искам те,
но само в съня ми нощем, когато съм сама,
ти си там и отваряш старата врата,
моля се това да е лъжа,
но те загубих, това е истина.
Надеждата умирала последна.
Лъжа е! Отиде си и тя със теб.
Превърна тя сърцето ми във лед.
Със теб си тръгнаха мечтите,
а те бяха колкото звездите.
Обичам те, не е лъжа
и ще те обичам аз до края на света!
Нека ако някой, някой ден прочете това,
да знае, че е посветено на моя скъп баща!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сис Всички права запазени
