Годините минават неусетно, като миг,
а споменът за тебе е вече само стих.
Искам те,
но само в съня ми нощем, когато съм сама,
ти си там и отваряш старата врата,
моля се това да е лъжа,
но те загубих, това е истина.
Надеждата умирала последна.
Лъжа е! Отиде си и тя със теб.
Превърна тя сърцето ми във лед.
Със теб си тръгнаха мечтите,
а те бяха колкото звездите. ...