Dec 4, 2007, 2:58 PM

за теб, където и да си 

  Poetry » Odys and poems
1709 0 4

Годините минават неусетно, като миг,

а споменът за тебе е вече само стих.

Искам те,

но само в съня ми нощем, когато съм сама,

ти си там и отваряш старата врата,

моля се това да е лъжа,

но те загубих, това е истина.

Надеждата умирала последна.

Лъжа е! Отиде си и тя със теб.

Превърна тя сърцето ми във лед.

Със теб си тръгнаха мечтите,

а те бяха колкото звездите.

Обичам те, не е лъжа

и ще те обичам аз до края на света!

 

Нека ако някой, някой ден прочете това,

да знае, че е посветено на моя скъп баща!!!

© Сис All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??