1.04.2009 г., 6:45

За теб, Любов

1.1K 0 24

Продадох кралството и трона си взривих.

Косата си отрязах, нямам име.

Със злото и доброто съгреших.

Избягах от света и те проклинах.



Девет планини до днес изминах.

Четири мечти на прах разбих.

Душата - в рани, цялата се срина.

Отровата до капчица изпих.



Къде, по дяволите, пак ще те намеря?

И как, за Бога, пак ще те спечеля?

Без теб не мога, а те изгорих!

Прогоних те, сега ти пиша стих!



Със дух ме омагьосай, съживи ме!

Убий ме пак и дай ми ново име!

Без тебе само дишам, не живея!

Магическа любов, ще те намеря!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще я намериш.
  • Ех,много хубаво го е казал Шекспир"Живеят само влюбените....".Дано тогава задълго да живеем,да не се "убиваме"така често!Дано истински повикали щастието успеем да го съхраним!То е така рядко,така безценно,но си е нашето щастие!Да,така е!Да откриеш любовта и обичайки да си обичан е прекрасно явление от Вселенски характер!
  • Поздрави, Надежда! Светъл празник! Усмивки в душата и много любов, за да имаш име!
  • "...нямам име ...
    ...........
    и дай ми ново име..."
    Поздрав и от мен!
  • Ако всяка жена успее да познае себе си в нея, значи стихът е написан както трябва. Благодаря ти за прочита на стиха със сърцето! Поздрави!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...