За теб, майко!
Колко ли кладенци, сълзи
би събрала, от радост и
болка с нас преживяла?!
Любовта ти - роза, вълшебно
разцъфтяла, на нежните
си плещи живот - преживяла.
Животът ти е славна
битка, чак до есен, неписана,
нечута, красива, твоя песен.
Обичам те, майче, и за теб
сега пея, за това, че под
твоето сърце живея!
Целувам ръце ти, сърце
ми копнее,
при теб ще се връщам,
любовта не вехнее!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
