Колко ли кладенци, сълзи
би събрала, от радост и
болка с нас преживяла?!
Любовта ти - роза, вълшебно
разцъфтяла, на нежните
си плещи живот - преживяла.
Животът ти е славна
битка, чак до есен, неписана,
нечута, красива, твоя песен.
Обичам те, майче, и за теб
сега пея, за това, че под
твоето сърце живея!
Целувам ръце ти, сърце
ми копнее,
при теб ще се връщам,
любовта не вехнее!
© Искра Радева Николова Всички права запазени
Изкллючителното:Обичам те ....!!!