Колко ли кладенци, сълзи
би събрала, от радост и
болка с нас преживяла?!
Любовта ти - роза, вълшебно
разцъфтяла, на нежните
си плещи живот - преживяла.
Животът ти е славна
битка, чак до есен, неписана,
нечута, красива, твоя песен.
Обичам те, майче, и за теб
сега пея, за това, че под
твоето сърце живея!
Целувам ръце ти, сърце
ми копнее,
при теб ще се връщам,
любовта не вехнее!
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
