3.06.2016 г., 22:44  

...... за теб, мамо..

1.5K 1 8

Попитах птиците къде си.

Помахаха ми нежно със криле.

Срещнали те там високо,

в безкрайно синьото небе.

Казват, че си все така красива, 

цялата облечена във бяло. 

Изглеждала си истински щастлива.

Животът ти започвал отначало.

Помолих ги да те разпитат,

мислиш ли понякога за мен.

Още ли съм твоето момиче? 

Помниш ли рождения ми ден? 

Мечтая си и аз да бъда птица, 

за миг да кацна пак на твоето рамо.  

Да ти прошепна, че ми липсваш

и винаги ще те обичам.. Мамо! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! И мен ме дразнеше нещо в последната строфа Ще го махна .
  • Едно голямо браво! (Струва ми се, че може да махнеш "ЧЕ" от последната строфа, така ще стане още по-ритмично, но това си е само едно неангажиращо мнение). Наистина ми хареса!
  • Сърдечно ви благодаря!
  • Браво!
  • Разплака ме... Болката реже с острия си край. Ужасно дълбока рана, която поезията се опитва да превърже..., плаче вместо теб. Обичта ще ви свързва... Съжалявам... Хубава творба...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...