3.06.2016 г., 22:44  

...... за теб, мамо..

1.5K 1 8

Попитах птиците къде си.

Помахаха ми нежно със криле.

Срещнали те там високо,

в безкрайно синьото небе.

Казват, че си все така красива, 

цялата облечена във бяло. 

Изглеждала си истински щастлива.

Животът ти започвал отначало.

Помолих ги да те разпитат,

мислиш ли понякога за мен.

Още ли съм твоето момиче? 

Помниш ли рождения ми ден? 

Мечтая си и аз да бъда птица, 

за миг да кацна пак на твоето рамо.  

Да ти прошепна, че ми липсваш

и винаги ще те обичам.. Мамо! 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! И мен ме дразнеше нещо в последната строфа Ще го махна .
  • Едно голямо браво! (Струва ми се, че може да махнеш "ЧЕ" от последната строфа, така ще стане още по-ритмично, но това си е само едно неангажиращо мнение). Наистина ми хареса!
  • Сърдечно ви благодаря!
  • Браво!
  • Разплака ме... Болката реже с острия си край. Ужасно дълбока рана, която поезията се опитва да превърже..., плаче вместо теб. Обичта ще ви свързва... Съжалявам... Хубава творба...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...