За теб, море...
Дочаках ласките ти, шеметно море,
потъвайки на пясъка в лъчите,
а волността на южни ветрове
танцуваше със бялото в косите.
Пулсирах с пулса ти, обичано море,
изгубена и няма, безвъпросна,
а плясъкът на птичите криле
събираше ме в детска непорочност.
Бушувах със стихията ти, море,
стихия, ураганна и пенлива,
но топлото на сини брегове
потърси ме със живата си сила.
И тръгвам пак към себе си, море...
Почакай, миг да тръгна... те прегръщам...
Примамливото в морски гласове
отново бездиханна ще ме връща...
потъвайки на пясъка в лъчите,
а волността на южни ветрове
танцуваше със бялото в косите.
Пулсирах с пулса ти, обичано море,
изгубена и няма, безвъпросна,
а плясъкът на птичите криле
събираше ме в детска непорочност.
Бушувах със стихията ти, море,
стихия, ураганна и пенлива,
но топлото на сини брегове
потърси ме със живата си сила.
И тръгвам пак към себе си, море...
Почакай, миг да тръгна... те прегръщам...
Примамливото в морски гласове
отново бездиханна ще ме връща...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Вълкова Всички права запазени
