За теб приятелко
за последно на раздяла.
Пътищата с тебе ние ще делим
и последно сбогом трябва да мълвим.
За теб е този стих сега
за теб завинаги във твоята душа.
За да не забравяш никога - преди
да се връщаш в миналите дни.
За да помниш колко ти се смях
и колко ти на мен се смя.
За да не пропусна да ти кажа
колко много те обичам и колко много ще ми липсваш.
Завинаги си част от мен
завинаги секунда в моя ден.
За теб стича се тази моя сълза
защото и тя знае, че нищо няма да е както беше до сега.
И не искам нищо аз да крия,
дори сълзите си не мога да спестя.
Искахме и подарихме си вечността
но сега е късно за съжаления.
Аз не съжалявам за нищо до сега
както ти, се надявам да не съжаляваш за преди.
Искренно и силно аз те моля:
нека бъда частица от покоя, който теб привлича.
Нека мога да попивам всяка част от твойта мъка
и да бъда там за теб, когато аз не съм.
Исках този стих да бъде от сърце,
исках да не скривам аз лицето си в ръце.
Исках да не плача но разпаквам се сега,
защото ти промени част от света.
Не искам да си отивам, но трябва да те оставя сама,
трябва да намериш покоя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вяра Ангарева Всички права запазени

