За теб приятелко
за последно на раздяла.
Пътищата с тебе ние ще делим
и последно сбогом трябва да мълвим.
За теб е този стих сега
за теб завинаги във твоята душа.
За да не забравяш никога - преди
да се връщаш в миналите дни.
За да помниш колко ти се смях
и колко ти на мен се смя.
За да не пропусна да ти кажа
колко много те обичам и колко много ще ми липсваш.
Завинаги си част от мен
завинаги секунда в моя ден.
За теб стича се тази моя сълза
защото и тя знае, че нищо няма да е както беше до сега.
И не искам нищо аз да крия,
дори сълзите си не мога да спестя.
Искахме и подарихме си вечността
но сега е късно за съжаления.
Аз не съжалявам за нищо до сега
както ти, се надявам да не съжаляваш за преди.
Искренно и силно аз те моля:
нека бъда частица от покоя, който теб привлича.
Нека мога да попивам всяка част от твойта мъка
и да бъда там за теб, когато аз не съм.
Исках този стих да бъде от сърце,
исках да не скривам аз лицето си в ръце.
Исках да не плача но разпаквам се сега,
защото ти промени част от света.
Не искам да си отивам, но трябва да те оставя сама,
трябва да намериш покоя!
© Вяра Ангарева All rights reserved.

