Защо е тъжна песента ти, мила?
Тъгувам за очите ти красиви,
че месечина нежна е изгряла,
а няма кой да ме погали, мили.
Какво тъчеш в нощта, моя мила?
Платно тъка от бяла свила
за моята и твоята постеля,
когато се завърнеш, мили.
Защо прозорецът ти още свети?
Тази вечер нижа маргарити,
сълзите ми за теб изплакани,
когато няма те при мене, мили.
Къде в нощта се криеш, моя мила?
Тази нощ съм бяла самодива,
в изворна вода се къпя, мили.
В ранно утро ти ще се завърнеш,
мене нежно, с обич ще прегърнеш.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
Поздави!