Оценявай нещата,

докато ги притежаваш,

а не чак след като ги загубиш,

защото нещо изгубено

 много трудно се връща.

А и да си го върнеш,

нищо вече няма да е както преди!

Съжалявам, моля те, прости ми,

казах много, но не мислех,

бх със други, а не исках.

Изгоних те, излъгах, че не те обичам вече...

Но не е така, разбери,

“обичам те” - тази фраза сърцето до смърт ще крещи,

за него единствен винаги си бил и ще останеш ти.

Болка...

Тъга...

Дори денем живея в тъмнина.

Самота...

Това е образът на моята душа.

Няма те,

тогава защо те усещам до мен.

Всяка сутрин усещам топлината на целувките,

с които ме събуждаш,

всеки ден те виждам - ти отново си с мен,

всяка нощ заспивам, сгушена в теб,

всяка нощ се събуждам след дългия ден

и осъзнавам, че всъщност те прогоних от мен.

Загубих те!

Но те моля, прости

и пак при мене се върни.

Ела и сложи край на сълзите в очите ми,

дай отново смисъл на дните ми.

Как да забравя лицето ти

и сините очи,

как да накарам сърцето ми

за теб да спре да тупти,

като всяка секунда ми казва

за него “умри”.

Как въобще без теб да живея, мили, кажи?

Без любов ще можеш ли да живееш, дали?

И сега те моля, прости,

но е прекалено късно, нали?

Болката ми ще спре във бездната на тъмнината,

заровена дълбоко под земята.

И ето, аз умирам, покорно се предавам на смъртта,

от сърцето ми излиза кървава пяна,

от очите ми текат безброй сълзи,

но те обичам, разбери,

дори в смъртта не ме оставяш ти!

И ето, идва краят, ръката ми отпуска се встрани,

а от гърдите ми последен стон излиза,

“обичам те” ти казвам и във сетния си час,

не забравяй любовта и всичко между нас!