За тебе
ЗА ТЕБЕ...
“Луната е за човека, който чака.
Слънцето – за каноето, което гони реката.
Водата е за горските хора.
Но червената пеперуда
е за Мерика.
Мерика – момичето, което обичам”.
Поезия на пиароите от Ориноко
Нощувала във чашката на здрача,
зората, пеперудата червена,
разперва алени криле над мене.
И всеки мах е ласкав и прозрачен...
... но Мерика все още е заспала.
Горещо слънце – златна пеперуда –
изгрява в бисерното утро горе
и пърха жива, и злати простора,
като огромно огнетечно чудо...
... но Мерика в леглото си сънува.
Безумно пъстри – кехлибар и свила –
прелитат пеперудите на дните,
родени в синьото на висините
и кацат в дланите на мойта мила...
... а Мерика ги пуска да отлитат.
От лунна сянка и сребро среднощно
се ражда пеперудата на мрака.
Начеващата сънна нощ я чака
и тя долита – бледа и разкошна...
... а Мерика се готви да си ляга.
А тича някъде реката лудо
и я догонва брястово каное,
а слънцето и месецът са твои
и са за тебе всички пеперуди...
... защото ти си Мерика, любима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
