За тебе моето сърце въздиша
За тебе моето сърце въздиша
и вика твоето сърце с: ”Ела!”
а туй за мен остава радост висша,
импулс за множество творчески дела,
а те са огледалото прекрасно,
което превъзмогва всичко трудно
и миговете бликат ежечасно
в преживяване нормално, чудно.
Но любовта понякога ме мъчи
чрез сянката ти мила и игрива,
а тази сянка може да се пъчи,
нападайки с претенция жива.
-В съществуването безвъзвратно
дарила съм ти аз поприще златно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
