MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
Feb 20, 2007, 7:08 AM

За тебе моето сърце въздиша 

  Poetry
742 0 6



 

За тебе моето сърце въздиша

и вика твоето сърце с: ”Ела!”

а туй за мен остава радост висша,

импулс за множество творчески дела,

а те са огледалото прекрасно,

което превъзмогва всичко трудно

и миговете бликат ежечасно

в преживяване нормално, чудно.

Но любовта понякога ме мъчи

чрез сянката ти мила и игрива,

а тази сянка може да се пъчи,

нападайки с претенция жива.

-В съществуването безвъзвратно

дарила съм ти аз поприще златно.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Днес въпросът за нормалната чувствителност излиза като основен за съществуването, а това засилва ролята на любовната проблематика, за нейното съдържателно, обществено значимо разработване, а не само на нивото на инстинкта.
  • Ех, тази любов...какво ли не ни кара да чувстваме?...
    Блестящ стих! Поздрав и много
  • От две сърца едно с тебе ще направим
    и този светъл миг не искам да протакам,
    защото казаното леко щом забравим,
    ще има още много дълго да те чакам...
  • За тебе моето сърце въздиша,
    В хиляди измислени слова,
    А нямам думи,как да те опиша,
    Всеки поглед,всяка светеща сълза.

    За тебе моето сърце въздиша,
    Тихичко се крие зад очи,
    Да можех да прокарам,да изпиша,
    Многото изгубени в теб мечти.

    Ще дойде време,ще поискаш,
    Ще делиш и ти сърце на две.
    После бавно ще почакаш да измислиш,
    Ще приседнеш кротко в моите нозе.
  • А сянката на любовта? Има и различни пластове.
    Поздрави, Мойра!
  • Красиви думи с красив смисъл... неизчерпаем си!
    Поздрав в ранното утро!
Random works
: ??:??