Feb 20, 2007, 7:08 AM

За тебе моето сърце въздиша

  Poetry
894 0 6



 

За тебе моето сърце въздиша

и вика твоето сърце с: ”Ела!”

а туй за мен остава радост висша,

импулс за множество творчески дела,

а те са огледалото прекрасно,

което превъзмогва всичко трудно

и миговете бликат ежечасно

в преживяване нормално, чудно.

Но любовта понякога ме мъчи

чрез сянката ти мила и игрива,

а тази сянка може да се пъчи,

нападайки с претенция жива.

-В съществуването безвъзвратно

дарила съм ти аз поприще златно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Днес въпросът за нормалната чувствителност излиза като основен за съществуването, а това засилва ролята на любовната проблематика, за нейното съдържателно, обществено значимо разработване, а не само на нивото на инстинкта.
  • Ех, тази любов...какво ли не ни кара да чувстваме?...
    Блестящ стих! Поздрав и много
  • От две сърца едно с тебе ще направим
    и този светъл миг не искам да протакам,
    защото казаното леко щом забравим,
    ще има още много дълго да те чакам...
  • За тебе моето сърце въздиша,
    В хиляди измислени слова,
    А нямам думи,как да те опиша,
    Всеки поглед,всяка светеща сълза.

    За тебе моето сърце въздиша,
    Тихичко се крие зад очи,
    Да можех да прокарам,да изпиша,
    Многото изгубени в теб мечти.

    Ще дойде време,ще поискаш,
    Ще делиш и ти сърце на две.
    После бавно ще почакаш да измислиш,
    Ще приседнеш кротко в моите нозе.
  • А сянката на любовта? Има и различни пластове.
    Поздрави, Мойра!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...