За тебе моето сърце въздиша

Поэзия

897 0 6

и вика твоето сърце с: ”Ела!”

а туй за мен остава радост висша,

импулс за множество творчески дела,

а те са огледалото прекрасно,

което превъзмогва всичко трудно

и миговете бликат ежечасно

в преживяване нормално, чудно.

Но любовта понякога ме мъчи

чрез сянката ти мила и игрива,

а тази сянка може да се пъчи,

нападайки с претенция жива.

-В съществуването безвъзвратно

дарила съм ти аз поприще златно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

MOJSEI (Валери Рибаров)

Днес въпросът за нормалната чувствителност излиза като основен за съществуването, а това засилва ролята на любовната проблематика, за нейното съдържателно, обществено значимо разработване, а не само на нивото на инстинкта.

2007-02-22T11:08:32+02:00
Slaveya (Славка)

Ех, тази любов...какво ли не ни кара да чувстваме?...
Блестящ стих! Поздрав и много

2007-02-22T11:01:38+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

От две сърца едно с тебе ще направим
и този светъл миг не искам да протакам,
защото казаното леко щом забравим,
ще има още много дълго да те чакам...

2007-02-21T17:00:34+02:00
Master_and_Servant (Натали)

За тебе моето сърце въздиша,
В хиляди измислени слова,
А нямам думи,как да те опиша,
Всеки поглед,всяка светеща сълза.

За тебе моето сърце въздиша,
Тихичко се крие зад очи,
Да можех да прокарам,да изпиша,
Многото изгубени в теб мечти.

Ще дойде време,ще поискаш,
Ще делиш и ти сърце на две.
После бавно ще почакаш да измислиш,
Ще приседнеш кротко в моите нозе.

2007-02-21T13:49:06+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

А сянката на любовта? Има и различни пластове.
Поздрави, Мойра!

2007-02-20T16:04:30+02:00