20 feb 2007, 7:08

За тебе моето сърце въздиша

  Poesía
896 0 6



 

За тебе моето сърце въздиша

и вика твоето сърце с: ”Ела!”

а туй за мен остава радост висша,

импулс за множество творчески дела,

а те са огледалото прекрасно,

което превъзмогва всичко трудно

и миговете бликат ежечасно

в преживяване нормално, чудно.

Но любовта понякога ме мъчи

чрез сянката ти мила и игрива,

а тази сянка може да се пъчи,

нападайки с претенция жива.

-В съществуването безвъзвратно

дарила съм ти аз поприще златно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Днес въпросът за нормалната чувствителност излиза като основен за съществуването, а това засилва ролята на любовната проблематика, за нейното съдържателно, обществено значимо разработване, а не само на нивото на инстинкта.
  • Ех, тази любов...какво ли не ни кара да чувстваме?...
    Блестящ стих! Поздрав и много
  • От две сърца едно с тебе ще направим
    и този светъл миг не искам да протакам,
    защото казаното леко щом забравим,
    ще има още много дълго да те чакам...
  • За тебе моето сърце въздиша,
    В хиляди измислени слова,
    А нямам думи,как да те опиша,
    Всеки поглед,всяка светеща сълза.

    За тебе моето сърце въздиша,
    Тихичко се крие зад очи,
    Да можех да прокарам,да изпиша,
    Многото изгубени в теб мечти.

    Ще дойде време,ще поискаш,
    Ще делиш и ти сърце на две.
    После бавно ще почакаш да измислиш,
    Ще приседнеш кротко в моите нозе.
  • А сянката на любовта? Има и различни пластове.
    Поздрави, Мойра!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...