6.06.2020 г., 1:09

За тиквите и хората

3.1K 2 10

Дъжд вали и слънце грее,

тиква на полето зрее.

"Тиквата е царствен плод" - 

казва мъдрият народ - 

"и вари я, и печи я,

чудна става вкусотия."

В разновидности я има

всяк'ви тиквата любима - 

политически най-паче.

Но оказва се обаче,

че във тези тикви няма

мисъл свястна и два грама

и на кухо те дрънчат

щом почукаш всеки път.

Хапваш резен - пфу! - зелена.

Хапваш втори - развалена.

Бре, нали сме познавачи?

Грешка тука има значи.

Стоп! Почакайте за малко.

Политици! Колко жалко. 

То при тях по-друго става - 

който кух е - управлява.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че се е харесало, brinne!
  • Благодаря, Ангелче!
  • Така е, Наде, обаче искам да внеса корекция. При нас не е Вси светии, а по-скоро Вси бакии! Но си права, и да ни раздават "сладкиши" не забравят: локум-зулуми, фарс-марсчета, лъгалки-залъгалки... направо ни хващат полит-кариеси.
  • Така е, за съжаление. Вси светии целогодишно, по български.
  • Еха, Марги, това звучи страхотно. Не знаех за този обичай. Сега знам, къде да пратя нашите на есен. Аз също напоследък станах голям фен на тиквата. Приятелите ми немци дори ми додоха рецепта за тиквена крем-супа, та сега мога да си готвя тристепенно меню изцяло с тиква.

    Деа, ако си спомниш на кого е песента, непременно пиши. Такъв шедьовър със сигурност си заслужава да се чуе!

    Права си, Bella, направо най-страховитите фенери стават от политически тикви. Нали ги виждаме всеки ден как ни "светят" от екрана...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....