За тия, дето си отиват
За тия, дето си отиват,
понякога е нужно да заплачеш;
гръдта от мъка да се свива,
домът ти ако дом за тях не значи.
Ония, дето ни напускат,
оставят незапълненост пространна,
но знай, че истинско изкуство
таи се в незарасналите рани.
Да страдаш тук не е излишно
(тъгата ни е странно примамлива) —
тогаз мастилниците дишат
сами за тия, дето си отиват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
