За тия, дето си отиват
За тия, дето си отиват,
понякога е нужно да заплачеш;
гръдта от мъка да се свива,
домът ти ако дом за тях не значи.
Ония, дето ни напускат,
оставят незапълненост пространна,
но знай, че истинско изкуство
таи се в незарасналите рани.
Да страдаш тук не е излишно
(тъгата ни е странно примамлива) —
тогаз мастилниците дишат
сами за тия, дето си отиват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
