За тия, дето си отиват,
понякога е нужно да заплачеш;
гръдта от мъка да се свива,
домът ти ако дом за тях не значи.
Ония, дето ни напускат,
оставят незапълненост пространна,
но знай, че истинско изкуство
таи се в незарасналите рани.
Да страдаш тук не е излишно
(тъгата ни е странно примамлива) —
тогаз мастилниците дишат
сами за тия, дето си отиват.
© Александър All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
