Все същите мисли
и надежди напразни,
и защо ги искаме
не знаем
но тръгваме сега,
нищо че вали …
понякога можем
и сами,
и без злини
прикрити от думи добри
възбуждат те нали…
и ще поспрем ли,
не знаем,
но струва ли си за тях!
© Петър Петров Всички права запазени