Eia (Росица Танчева)
436 13844
11.06.2010 г., 7:49 ч.

За учения 

  Поезия » Философска
619 0 11

 

Стремежът благодат е за душата,

тъй както е росата за тревата.

Гориш и с трепет си изпълнен,

откритието близко е...

Ето, цифрите подреждат се,

на опита се вижда края...

Светлина!

Навлизаш в Рая!

Но какво е, Боже, Рая?

Не е ли той удобна,

подредена стая?

Но защо е, Боже, Рая,

щом на стремежите ни

той е края?

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Виктор. Благодаря за отзива!
  • Донко, благодаря!
  • много мъдро, браво!
  • Агапея и Мария, благодаря ви за отзивите!
  • Много мъдрост и много душа!Поздравления!
  • Колкото различни хора, толкова различни мнения ще намерим за Рая, но аз вярвам, че и там ще има, още по-високи стремежи...и ще кипи живот в още по-висши форми и цели... Хубав стих
  • Плами, Ангел, Ивон, Мариана, Светлана и Веска, сърдечно ви благодаря!
  • "Стремежът благодат е за душата,

    тъй както е росата за тревата."

    Но какво сме ние без сбъднатите си стремежи? Не знам за другите, но аз веднага тръгвам да търся следващия рай. Хубав стих, Роси! Жизнен и смислен- попътен вятър към следващото откровение. Сполай ти )
  • Всеки има свой Рай!Поздрав!
  • Мда...
    Рая всъщност е само спирка... преди да потеглим към следващата... която също се казва... Рай...
    Много точно, Роси, много!
  • Дааа... Поздрав, Роси!!!
Предложения
: ??:??