20.12.2011 г., 13:05

За употребата на счупеното

2.2K 1 16

За употребата на счупеното

 

Счупеното настрана –

грънците строшени

няма да държат вода,
сто пъти лепени.
Удари кънтят по тях –

белезите помнят,
и сега събират прах

шарените стомни.
В най-дълбокото кьоше

съм ги наредила,

за да ме подсещат, че

никакво лeпило
няма да прeвърне пак

счупеното в цяло

и каквото в тях налях –

то се е разляло.
Казвала съм си дори

много пъти вече:

ако времето реши

да запълни теча,
или някой с мен рече

пак да ги налее
и животът на парче,

ако оцелее –

ще изцеждам моя ден

в сухото им гърло
и на другия до мен

ще му кажа първо:

белегът е за това –

няма да се махне,
но ще укроти ръка,

преди да замахне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • силна и стойностна поезия....
    моите почитания, мила Галена...
  • Весела Коледа,Галя!
    <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src="http://s13.rimg.info/e2564d2d18d4e8737ddca627392c5683.gif" border="0" /></a>
  • !!!
  • Голям подтекст си вложила в образа на тези счупени и лепени грънци, Галена.
    И дано белегът винаги да спира ръката, вдигната за удар...

    Весели Празници!
  • Много ми хареса! Поздрави, Галя!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...