30.03.2007 г., 9:08 ч.

ЗА ВИНОТО И НОВОТО ПРИЯТЕЛСТВО 

  Поезия
2473 0 13
Посветено на Кремена От виното ти тази нощ отпих... То като молитва се разля и зазвуча във мене като стих и заблестях със лунна светлина... Докоснат от блажената му мощ, усетих аромата на морето... Усмихнах се на падналата нощ и разпилените жълтици по небето... Нарочих си най-ярката звезда, нарекох я дори незабравима... Отпих отново, да не си сама и благодарих на Бога, че те има! А виното така ме впламени. Усетих как сърцето заритмува... И тоя стих спонтанно се роди във тоя сайт - за теб да съществува...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??