ЗА ВИНОТО И НОВОТО ПРИЯТЕЛСТВО
Посветено на Кремена
От виното ти тази нощ отпих...
То като молитва се разля
и зазвуча във мене като стих
и заблестях със лунна светлина...
Докоснат от блажената му мощ,
усетих аромата на морето...
Усмихнах се на падналата нощ
и разпилените жълтици по небето...
Нарочих си най-ярката звезда,
нарекох я дори незабравима...
Отпих отново, да не си сама
и благодарих на Бога, че те има!
А виното така ме впламени.
Усетих как сърцето заритмува...
И тоя стих спонтанно се роди
във тоя сайт - за теб да съществува...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
