Mar 30, 2007, 9:08 AM

ЗА ВИНОТО И НОВОТО ПРИЯТЕЛСТВО

  Poetry
2.7K 0 13
Посветено на Кремена


От виното ти тази нощ отпих...
То като молитва се разля
и зазвуча във мене като стих
и заблестях със лунна светлина...

Докоснат от блажената му мощ,
усетих аромата на морето...
Усмихнах се на падналата нощ
и разпилените жълтици по небето...

Нарочих си най-ярката звезда,
нарекох я дори незабравима...
Отпих отново, да не си сама
и благодарих на Бога, че те има!

А виното така ме впламени.
Усетих как сърцето заритмува...
И тоя стих спонтанно се роди
във тоя сайт - за теб да съществува...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...