17.09.2013 г., 23:18

За влюбения

645 0 0

  Целувка огнена откраднал,
  усмихнато омаян влюбен млад,
  сред люляци, от страст припаднал
  примираше в любовен глад.

  Не стига погледа до края
  дори на горската поляна,
  умът му спи сега в омая,
  с любовни трепети застлана.
 
   Огряваше доброто слънце
   трепетния негов блян.
   Едно любовно дребно зрънце
   до лудост прави го пиян.

   А казваше девойка млада
  сред куп закачки посред смях -
  наивника за мен да страда,
  съдба такава му избрах!

  И тъй, усмихната, в преструвка,
  в един забравен, весел ден,
  дари на клетника целувка,
  а той похвали се на мен.

  Видях аз поглед да сияе,
  очи, премигващи в наслада,
  а сам несретника не знае
  че отредиха му да страда.

  И какво ще се запитам тука -
  каква е ролята за мен,
  за мене ли е таз поука,
  загърната в любовен плен.

  И дали на мен се пада,
  сред пошлост и душевна кал,
  да кажа нему, че ще страда
  сърцето свое щом е дал??

  А ето литва пеперуда,
  прекрасна, молеща за грях,
  и всички зяпват до полуда
  и тя е музата за тях...
........................................
 ... И пак ще свети нещо в мрака,
    към него някой ще поглежда -
    това е той, и пак ще чака
    любов, в копнежи и надежда...
   
    .............................................
   Мъже, всесилни  и могъщи,
   които нищо не изплаши,
   защо треперите от тъщи,
   командват ви жените ваши?
    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Методи Стоименов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...