17.09.2013 г., 23:18 ч.

За влюбения 

  Поезия » Философска
516 0 0

  Целувка огнена откраднал,
  усмихнато омаян влюбен млад,
  сред люляци, от страст припаднал
  примираше в любовен глад.

  Не стига погледа до края
  дори на горската поляна,
  умът му спи сега в омая,
  с любовни трепети застлана.
 
   Огряваше доброто слънце
   трепетния негов блян.
   Едно любовно дребно зрънце
   до лудост прави го пиян.

   А казваше девойка млада
  сред куп закачки посред смях -
  наивника за мен да страда,
  съдба такава му избрах!

  И тъй, усмихната, в преструвка,
  в един забравен, весел ден,
  дари на клетника целувка,
  а той похвали се на мен.

  Видях аз поглед да сияе,
  очи, премигващи в наслада,
  а сам несретника не знае
  че отредиха му да страда.

  И какво ще се запитам тука -
  каква е ролята за мен,
  за мене ли е таз поука,
  загърната в любовен плен.

  И дали на мен се пада,
  сред пошлост и душевна кал,
  да кажа нему, че ще страда
  сърцето свое щом е дал??

  А ето литва пеперуда,
  прекрасна, молеща за грях,
  и всички зяпват до полуда
  и тя е музата за тях...
........................................
 ... И пак ще свети нещо в мрака,
    към него някой ще поглежда -
    това е той, и пак ще чака
    любов, в копнежи и надежда...
   
    .............................................
   Мъже, всесилни  и могъщи,
   които нищо не изплаши,
   защо треперите от тъщи,
   командват ви жените ваши?
    

© Методи Стоименов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??