За всеки ден
За всеки ден
Когато тъмна вечер над града
запали жълтите очи на самотата,
попива времето и няма не и да,
а цялото богатство на дъгата
събира се в перо, в сълза една.
Тогава свивам се и аз самата
във точка, в щрих, в една следа
и търся свое място в тишината.
Тогава няма счупен звук и глъч,
далеч от мен са злоба, смях и жлъч,
единствено внимавам да не късам
от пъпната си връв и да не бързам
когато плувам в океан от светлина,
която най е силна през нощта...
От нея взимам във очите си за утре,
да я превърна във усмивка и в прегръдка.
Когато тъмна вечер над града
запали жълтите очи на самотата,
попива времето и няма не и да,
а цялото богатство на дъгата
събира се в перо, в сълза една.
Тогава свивам се и аз самата
във точка, в щрих, в една следа
и търся свое място в тишината.
Тогава няма счупен звук и глъч,
далеч от мен са злоба, смях и жлъч,
единствено внимавам да не късам
от пъпната си връв и да не бързам
когато плувам в океан от светлина,
която най е силна през нощта...
От нея взимам във очите си за утре,
да я превърна във усмивка и в прегръдка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доли Всички права запазени
