26.09.2014 г., 19:58

За всекиго

546 0 7

Живота своята магия

никога не губи.

Не губи чарът си голям.

Та ние просто го изпускаме.

И там е грешката аз знам!

А после всички

сме сърдити.

Че на другите

вървяло им... Защо?

А на нас така ни пречат

нашите Защо ама Защо?

Абе хора разберете!

От сърце се усмихнете!

Живота прегърнете,

за рогата го хванете...

И каквото ще да става.

-Но не и в нашата държава.

Нека всички си помислим.

И добре да поразмислим...

И когато го решим!

Даже веч и да сгрешим.

После нас да си ВИНИМ!!!

Моля се във този стих

комичен...

Никой не остане лаконичен...!

Просто сам да си реши!?

Какво му пречи

и тежи!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наде радвам се че ти харесало и сподели!Поздрави от сърце!!!
    Благодаря ти Ваня за добрите думи!Те за мен значат много!Поздрави !!!
  • Великолепен, истински стих!
  • Искрено и човечно!
  • Радвам се че намерих приятели като вас !Гордея се че ви познавам макар само чрез стиховете който пишем!Благодаря ви от сърце за хубавите коментари !Поздрави на всички ви Стойна ,Пламе ,Таничка!!!
    Успехи!!!
  • Усмихнах се!
    На мен нищо друго не ми тежи освен собствените ми страхове.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....