26.09.2014 г., 19:58

За всекиго

547 0 7

Живота своята магия

никога не губи.

Не губи чарът си голям.

Та ние просто го изпускаме.

И там е грешката аз знам!

А после всички

сме сърдити.

Че на другите

вървяло им... Защо?

А на нас така ни пречат

нашите Защо ама Защо?

Абе хора разберете!

От сърце се усмихнете!

Живота прегърнете,

за рогата го хванете...

И каквото ще да става.

-Но не и в нашата държава.

Нека всички си помислим.

И добре да поразмислим...

И когато го решим!

Даже веч и да сгрешим.

После нас да си ВИНИМ!!!

Моля се във този стих

комичен...

Никой не остане лаконичен...!

Просто сам да си реши!?

Какво му пречи

и тежи!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наде радвам се че ти харесало и сподели!Поздрави от сърце!!!
    Благодаря ти Ваня за добрите думи!Те за мен значат много!Поздрави !!!
  • Великолепен, истински стих!
  • Искрено и човечно!
  • Радвам се че намерих приятели като вас !Гордея се че ви познавам макар само чрез стиховете който пишем!Благодаря ви от сърце за хубавите коментари !Поздрави на всички ви Стойна ,Пламе ,Таничка!!!
    Успехи!!!
  • Усмихнах се!
    На мен нищо друго не ми тежи освен собствените ми страхове.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...