За вярата

Бил ревнив и гневен всеки Бог,
уверяват разни богослови,
и немилостив, и много строг
бивал към неверните. Сурово

Господ им намеквал да внимават,
ту с потоп, ту с чума или мор,
ту с вулкани и потоци лава...
(виж за справка Содом и Гомор).

Ето затова, сега, да кажем,
примерно на мравките в килера
се обидя, че не знаят даже
те за Мен и не приемат с вера

тезата, че съществувам аз,
затова, че те неспирно лазят
и дори не чуват моя глас,
аз да се разсърдя и с омраза

в тенджера със кипнала вода
техния мравуняк да залея.
Тоест намек – пращам ви беда -
изводи правете си от нея!...

Не, когато Бог съм се родил,
сътворил безмерната Вселена,
честно казвам, бих се оскърбил,
ако вярват във подобен Мене.

Тъй че, ако аз повярвам в Бога,
с цел да вляза в райския разкош,
то навярно Той ще каже строго,
щом пред него се представя: „Лошо...!

Как можа, кажи ми, да направиш
в Мое Име тази простотия?!
Затова веднага заслужаваш
пак отново аз да те убия!... ”

и във своя гняв свещен тогаз
ще ме срине в ада от небето.
Ето затова не смея аз
да се меся в сферите, където

божествата силите си мерят.
Би било наивно да изтлея
в ада хвърлен за едната вера
от обекта на самата нея.