За Вярата.
Захвърлена в помийна яма,
зарита с жлъч и злост,
остъргана навярно от душата,
жигосана, за грам живот.
Флаг - развяван от неверници,
от лицемери песен пята,
ползвана за безизходици,
в храмове разлята...
Видях те - въпреки чернилката,
от светостта ти пих.
Свалих те нежно от бесилката,
Надежда, Вяра и Любов открих!
За себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
