Захвърлена в помийна яма,
зарита с жлъч и злост,
остъргана навярно от душата,
жигосана, за грам живот.
Флаг - развяван от неверници,
от лицемери песен пята,
ползвана за безизходици,
в храмове разлята...
Видях те - въпреки чернилката,
от светостта ти пих.
Свалих те нежно от бесилката,
Надежда, Вяра и Любов открих!
За себе си.
© Шопландия Софийска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
