23.11.2011 г., 23:50 ч.  

За вярата в комети 

  Поезия » Философска
577 0 12

Когато аз те срещнах ...беше лято.
Горещо – със дилаф да го разчоплиш.
Броях звезди през юни, откогато
и самотата бе започнала да топли.

Потърсих те измежду редовете
под звездното око на небосвода.
И после те видях! Ти бе комета –
желание, облечено във огън.

Навярно някой ден ще си заминеш.
Страхът ми се изпъва като струна,
но зная, че дори и след години
зениците ми ще сънуват юни...

И ще зазидам допира на лято
в сърцето си – да топли и да свети.
Но знам, че всичко е мъгла, когато
загубиш вяра в своите комети.

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • чудесна ПОЕТЕСА СИ!
  • Дани, много се радвам, че ти харесва!
    Ники, благодаря!
    Тошко, не съм сигурна кое време е по-правилно да се използва в случая...
    Кети, много си мила, благодаря ти!
  • Колко мъдро пишеш, мила Елена!
  • "Броя" или "броях", горе, в първа строфа?
  • браво
  • Браво, много, мнооогооо хубав стих!!!
  • Илко, съгласна съм!
    Яни, не знам как реши, че съм космополитна, но ти благодаря!
    Цветанка, Нина, Радка, Силве и Жанет - радвам се, че сте тук!
    Благодаря на всички!
  • Страхотно!!!
    Поздрав, Ели!
  • С Илко.
    Светъл поздрав, Ели!
  • Носи в сърцето си един безкраен юни!
  • "Потърсих те измежду редовете
    под звездното око на небосвода.
    И после те видях! Ти бе комета –
    желание, облечено във огън."

    Чудесен, кометен стих!

  • Космополитна си, чудя дали само през юни, ако е така, нетърпеливо чакам лятото, за да наблюдаваш пак кометите и да споделяш впечатления - поздрав за стиха
Предложения
: ??:??