Когато аз те срещнах ...беше лято.
Горещо – със дилаф да го разчоплиш.
Броях звезди през юни, откогато
и самотата бе започнала да топли.
Потърсих те измежду редовете
под звездното око на небосвода.
И после те видях! Ти бе комета –
желание, облечено във огън.
Навярно някой ден ще си заминеш.
Страхът ми се изпъва като струна,
но зная, че дори и след години
зениците ми ще сънуват юни...
И ще зазидам допира на лято
в сърцето си – да топли и да свети.
Но знам, че всичко е мъгла, когато
загубиш вяра в своите комети.
© Елена Биларева All rights reserved.