krchernev (Красимир Чернев)
188 3102
2.06.2013 г., 19:48 ч.

За вълците и тишината 

  Поезия » Философска
507 1 3

Виещият вълк на съвестта ми

в късната си есен – ближе рани и мълчи...

Мудните овце на ежедневните илюзии

отдавна вече не приличат

на благородни,приказни сърни...

И както бурята - на себе си гневи се

тишината -

изплашена до кокал – молитвено мълви:

  • - Прости му, Боже, човеческото в единака!

    Но набезите му от глад любовен

    кой ли ще прости?

© Красимир Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??