За вълците и тишината
Виещият вълк на съвестта ми
в късната си есен – ближе рани и мълчи...
Мудните овце на ежедневните илюзии
отдавна вече не приличат
на благородни,приказни сърни...
И както бурята - на себе си гневи се
тишината -
изплашена до кокал – молитвено мълви:
-
- Прости му, Боже, човеческото в единака!
Но набезите му от глад любовен
кой ли ще прости?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
!
